Как се приготвихме за риболов на езерата в село Балша:
- Мястото е с координати:
42.850475, 23.280963
- Метод на риболов
н на херабуна и индикаторчета с директна 5,40 и 4,50 м.
- Захранка
няма
- Стръв
тесто, бял червей, земен червей, троха
- Особености
излезе само дребен костур
- Резултат
добър – много но дребни риби
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
4
Последвайте ни още вhttps://youtu.be/fQYZFQS2_FU
От няколко месеца каръка ме е затиснал в клинч и няма мърдане.
Където и да шавна с тоягите дали на водоем или на река, той винаги е с мен и имам чувството, че е метастазирал по всичките ми такъми.
Добре, че като катериците дето си заравят орехчета за зимата и аз оставих някой и друг насниман риболов за по-късно, та да не забравя съвсем занаята.
Та ща неща, ще го ударя на спомени щото декември си ми е бил винаги най-трудният за риболов месец.
И макар излета да не бе от запомнящите се, то мястото е ново, неснимано до сега и много близо да София, така че ползата от клипчето ще е гарантирана с информацията за тези водоемчета.
В последната седмица на октомври моят приятел Божко най-накрая успя да сколаса да се телепортира от Варна за няколко дена в София, за да се покитайчим малко по тукашните водоеми.
Общо взето тази идея с него я дъвчем от пролетта, но така и не можа да дойде малко по-рано, та се наложи да импровизираме щото рибетата дето ни интересуват тая година рано, рано се натръшкаха по леглата.
Та на 29 октомври с много малка доза оптимизъм се запътихме към езерцата на село Балша, които са в непосредствена близост до тамошния манастир.
Причината да ги навестим бе, че те са малки и сравнително плитки, така че вероятността каракудата да бе още активна там, бе доста по-голяма от големите баластриери и гьолове.
Освен това тези водоемчета са много слабопознати и рядко посещавани от пришълци като нас.
Както казва един мой приятел и колега местността там е по-известна, като подходящ терен за нерегламентирани интимни връзки или по нашенски казано „кърска любов”, отколкото риболовна дестинация.
Та ползвайки се от привилегията на необичайно топлото за сезона и слънчево време малко преди обяд с Божко цъфнахме на гьолчетата, които са като извадени от каталог за вманиачени любители на азиатските техники на риболов.
На първото или още долното езерце, което е и видимо по-голямото вече имаше двама местни колеги, заели най-перспективните местенца, така че ние се паркирахме на горното, където местата също са малко, но пък нямаше никой.
Сенсей Божко набързо разпъна 13 – метровия директен и започна да обхожда средата на гьола за проверка на дълбочината с индикаторчетата.
За обща изненада дълбочината се оказа съвсем доволна за такива малки водоемчета и това напълно разсея съмненията ни, че те са дом на големи бабаджанки, шарани, щуки и костури.
А и в последствие станах свидетел на скока на един едър шарковец насреща ми, който успях да видя ясно, гледайки случайно в тази посока.
Така че съм напълно убеден, че предварителната ми информация е напълно достоверна.
В интерес на истината веднъж с Павката бяхме извали тук преди няколко години, но излета се оказа доста ялов и бях отписал тези живописни езерца, като безперспективни.
Малко след като бодна глист на куката Божко извади първото костуре и това ни вдъхна искрица надежда за успешен излет.
При мен обаче на корейката с тестата нещата се закучиха и плувката замръзна отегчително за дълго време.
Накрая включих в играта и по-късата тояга с индикаторчета, боднах няколко бели на куката и нещата веднага почнаха да се случват.
После реших да сложа на едната кука на корейка бели червей, а другата да работи на тесто и плувката не след дълго влезе в работен режим.
Малки и нагли костурчета се надпреварваха за мърдащата манджа и в крайна сметка скуката се замени с доволно динамичен риболов в прилично за сезона темпо.
Разбира се че размера на рибките бе далеч от задоволителен, но надеждата, че все по някое време ще клъвне я каракуда, я някой от роднините на шарана дето скочи, подържаше интереса ни към риболова до края на излета.
Е не се случи да се сборим с нещо заслужаващо си, но какво пък от това.
Изкарахме си приятно, на тишина и спокойствие и имахме доволно динамика.
И до сега се чудя как да определя този излет, дали като успешен заради кълванета или като неуспешен заради размера на рибетата.
Явно догодина ще се идва пак, но в разгара на сезона за да оценя правилно заслужава ли си или не, риболова по тези гьолчета.