На 7 и 8 септември с Божко направихме две безуспешни проучвателни мисии по езерото Вая в Бургас и Росенската река край село Веселие, които общо взето завършиха доста позорно и безславно.
 
Особено неприятна бе изненадата, която ни поднесе Бургаското езеро.
 
Същото това езеро, което миналата година спаси риболовния ми сезон по морето с един луд няколко часов екшън в стил „Ни чул, ни видял”, демек хвърляш, тропаш три пъти с крак и вадиш поредното рибе, сега бе пълна мизерия.
 
Божко така и не видя подръпване на индикаторчетата или почукване на кивока, а аз успях да прилъжа три, четири шаранчета големи, колкото средния ми пръст, какъвто символично езерото явно ни показваше.
 
Росенската река бе друга бира, защото там макар и открили фантастично вирче, поради страх от капото, не дочакахме вечерното кълване, ами след двучасови напразни надежди и хванати няколко попчета избягахме отново на сигурно по каналите на помпената станция.
 
Любопитен бе факта, че съпругата на Божко, която е китайка успяваше винаги да познае дали ще ни кълве или няма.
 
Не знам от какви старокитайски източници или тайнствени небесни сили черпеше информация, но предсказанията й за излетите ни бяха абсолютно точни.
 
За това на третия ден в който най-накрая Вълчо бе свободен и го бяхме определили да отскочим до язовир Мандрата го посъветвах да я предупреди, че ще вечеря това което хванем, така че ако не иска да спи гладна, да не дава отрицателна прогноза.
 
Явно това хвана декиш, та отново слуката макар и основно при Божко се върна при нас.
 
Та на девети септември вместо с цветя и развети червени знамена оперативно тактическата група в състав моя милост в качеството на основен инициатор на настоящия излет, Вълчо специалист по навигация и позициониране и Божко както в последствие се оказа главен реализатор на мисията, към 14 ч. потеглихме за набелязаната дестинация.
 
Общо взето всеки път тръгвахме за риболов някъде по това време, защото все пак на мен ми се налагаше да отбия семейното си задължение, като разводач на караула, да поставя жена ми на пост на плажа под някой чадър и да й правя компания около час.
 
През това време вършех някой много важни дейности характерни за моето плажуване от години, като петнадесет минутно отиване до брега на Дяволската река за да видя дали е влезнал морския кефал, две петминутни потапяния във водата, за да отчета морска баня и тридесет минутно въртене от кълка на кълка под чадъра, като пиле на грил, за цялостно уеднаквяване на тена на тялото ми.
 
Тази година нещата бяха в първите пет дена малко извън контрол, защото топванията във водата бяха до глезените, заради бурните вълни и размътеното море, а лежането на плажа беше почти неприятно задължение заради силния вятър отдухващ те с частици пясък като пясакоструйка.
 
Набелязаното място за дислокация успяхме да достигнем едва към 16 ч. защото все пак си е път, пък и в Ново Паничарево направихме едно половинчасово отклонение по река Ропотамо, за да им покажа едно тайно вирче на което преди няколко години направих много приятен риболов на едри каракуди.
 
Докато хванем капия и докато се натъкъмя и те ти го стана почти 17 ч.
 
Мястото на което се позиционирахме на пръв поглед беше всичко друго но не и каракудско, защото нямаше грам шавар, дъното бе каменисто, а на туй отгоре шибания вятър духаше с пълна сила точно срещу ни, според мен абсолютно целенасочено.
 
Общо взето двамата с Божко, представяйки си друг пейзаж започнахме да изпитваме силно съмнение, че това е правилното място, но Вълчо беше категоричен, че тук била чаршията на рибите и любимо място за разходка на килограмови бабаджанки и тлъсти шарани.
 
В крайна сметка Божко разтвори осмицата с индикаторчетата на царевица, аз херабунската тояга с тестата, а Вълчо запретнал крачоли до коленете и нагазил във водата, заръкомаха на червей на плувка.
 
Учудващо, но рибата веднага взе да пипа, като основно налитаха перките от среден, а дори и едър размер, като на всяко хвърляне имаше кълване.
 
Това продължи около час и кусур, малко преди аз да влезна за дълго време в бокса, поради скъсана линия от някакъв камък, който успях да нацеля.
 
Докато се оправя мина бая време, а Божко и Вълчо започнаха добива на каракуда и то действително с прилични размери.
 
Особено при Божко по едно време това стана като манифактура, а аз от бързане да не пропусна момента все нещо обърквах или пропусках по правенето на нова линия, така че в крайна сметка загубих два пъти повече време от нормалното за тази цел.
 
Разгеле някъде около 40 минути преди да си тръгнем заметнах и отбелязах няколко точки и аз, включително и едно шаранче дето издраска с 200 щом разбра, че съм го пуснал отново във водата.
 
В крайна сметка ще кажа, че този язовир действително е пълен с риба, но се иска човек да му отдели доста повече време за риболов и опознаване на местата, ако цели да направи запомнящ се излет с качествени риби.
 
Освен това трябва да случи и на добро време, а не на такъв вятър дето за да заметнеш насреща му ти трябва цялата сила на двете ти ръце.
 
Все пак макар и да не бе това което очаквах, се получи добър риболов с доста кълванета и положителни емоции.
 
Така че да е живот и здраве догодина, ако имам отново възможността да риболовствам по моя любим черноморски град и не са дошли я руски, я американски туристи с каски и автомати да съсипят сезона, то отново ще го посетя непременно.
 
По повод на гореспоменатото искам да отбележа един много странен факт.
 
В Приморско има доста украински бежанци и доста руски граждани закупили си жилища  там.
 
Странното е че поне аз докато бях, пък и хазаина ми спомена, че така си е винаги, нямаше никакъв конфликт между тях и в градчето цари мир и спокойствие.
 
А човек, като си представи, че на отсрещния бряг на морето е война и загиват млади момчета от едната и другата, страна тръпки го побиват.
 
Моля се тази касапница да спре по-бързо, пък кой крив, кой прав историята ще реши.
 
Но това е друга тема и мястото й не е тук.
 
А докато все още нещата у нас не са взели необратима посока и по крайбрежието ни не плават военни кораби, а яхти и платноходки, смятам да си карам лятната ваканция в Приморско и да обикалям любимите си тамошни реки и водоеми!

https://youtu.be/oCmGYN4j9js