Заради тая пуста херабуна от доста време пренебрегвам любимата си черна мряна и затова в края на краищата, трябваше един ден отново да превключа на речен режим и да я потърся по някои отдавна запланувани места.
 
Пък и има колеги следящи канала в чийто коментари забелязвам известен упрек за херабунските ми забежки и подкана да се върна в правата вяра по реките.
 
Та поради тези причини, а също и нетърпимите жеги в града в понеделник подгоних Дракулеску към река Бебреш при село Боженица.
 
Отдавна съм се мерикандисал да направя този излет, защото тази река е незаслужено подценявана от софийската риболовна гилдия в сравнение с останалите реки в близост, като Струма и Искър са безспорните фаворити в тази класация.
 
Но Бебреш има някакъв свой неповторим чар и ако веднъж я посетиш, то няма нищо по-естествено да ти се иска пак и пак да я обхождаш с въдица в рака.
 
Да рибните й запаси са далеч по-малки от споменатите фаворити, но красотата на бреговете й е сравнима и дори на някои места превъзхождаща гореспоменатите реки.
 
Именно такова място е село Боженица, в подножието на което бях риболовствал веднъж, но никога не бях стигал до самото село.
 
Та както споменах в понеделника някъде към 12 часа запраших с мръсна газ по Хемус към определената дестинация.
 
За мое учудване в Ботевград се оказа, че ремонтират познатия ми път към Новачане и трябваше да  минавам по някакви обиколни пътища.
 
Разбира се, че моментално се обърках и добре че Джи Пи Ес системата попитай местен работи безотказно с малки изключения, та успях накрая да уцеля пътя.
 
Като казвам почти безотказно имам предвид, че влизайки в Новачане от друго място, а не от познатия ми заход, се наложи да питам семейство роми за пътя към Боженица.
 
Първоначално мъжът явно не ме разбра и ме прати някъде евентуално след Мездра, докато жената превключи моментално и му обясни, че търся Боженица.
 
Странен е нашия език, дето ударенията върху думите са оставени на волята на изговарящите ги и заради това понякога, като в случая навигацията бъгясва.
 
Забравих да спомена, че минавайки през непознатите ми пътища попаднах на  указателна табелка с надпис Курново или Курново.
 
Дори спрях за да я прочета внимателно, да не би маранята да ми е замъглила погледа и да стана за смях.
 
Но колкото и пъти да го прочитах, както и да слагах ударението не можах да измисля никаква друга причина за това име освен онази, която предизвиква първоначалната асоциация след прочитането.
 
До сега си мислех, че никое друго име не може да отнеме първото място на Горно и Долно Уйно, но явно вече има нов фаворит.
 
Разбира се в никакъв случай не искам тези ми разсъждения да се приемат, като подигравка към местните жители на тези села и съм убеден че са великолепни хора, но просто имената на селата първосигнално се запаметяват в онази чест от подсъзнанието, която най-често наричаме „мръсно подсъзнание”.
 
В крайна сметка няма нищо лошо и слава Богу, че все още няма селца с имена Джендарово, Прайдово и други евроатлантически ориентирани названия.
 
Първото вирче на което се спрях е страхотно удобно и доста близо след разклона за асфалтовата база.
 
Невероятно красиво, достатъчно дълбоко и дълго, с гъста сянка под дърветата.
 
За съжаление обаче за двата часа прекарани по него имам едно извадено кленче, което дори не индикира за кълване и нищо друго.
 
Дори вездесъщия пръскач го нямаше никъде и където и да заметнех нямаше пипане.
 
Това за мен говореше само едно – местното бракониерско енерго се бе подвизавало скоро по вира и най-вероятно го бе лишило от биологичен живот.
 
Естествено това е само мое предположение и причината да някаква друга, но каквато и да е се налагаше да се преместя и за това се отправих към самото село Боженица.
 
На Стрит вюто бях видял страхотни вирове около моста в селото, а и ако има местни токаджии едва ли ще бракониерстват в самото село.
 
Към 16, 30 ч. най-накрая се разположих на едно наистина божествено място, защото какво друго може да е мястото в село с такова име и наченах с риболова.
 
Веднага започнаха някакви слаби почуквания характерни за досадните пръскачи, като рядко от време на време имаше и по силни, но не дотам, че да инициират засечки.
 
Аз си чаках мощния мренски удар, а той така и не идваше.
 
Най-накрая при едно по-продължително почукване засякох и първата отлична мрянка  цопна в живарника.
 
Оказа се, че рибата тук е доста предпазлива и не налапва смело поднесената стръв, а внимателно я опитва дълго време преди да се реши да я погълне.
 
Докато разбера тази подробност пропуснах поне десетина подобни кълванета, в изчакване на мощния удар и това намали многократно бройката на уловените рибоци.
 
Имах и четири пет откачили се при засечката поради избързване, но в крайна сметка петте мренчока в живарника ми стигат да кажа за излета, че е успешен;
 
Най-вече с това, че прекарах времето на страхотно красиво място, на прекрасна река.
 
Имах достатъчно кълванета, хванах някоя и друга рибка и се починах доволно добре.
 
Някъде към 20 часа събрах и потеглих към вкъщи, където за хепи енд на излета ме чакаше ракийката и салатката, както и наскоро ремонтирания душ с чисто нова простата, дето сега хвърля вода, като кола на жандармерията за разпръскване на демонстранти и къпането си е истинско удоволствие.
 
А, че съвсем скоро отново ще отида в Боженица, или Боженица това е абсолютно сигурно!

https://youtu.be/TnloDoMChZ8