След кошмарните излети през юли в които посетих някои нови места (оказали се дали заради горещото време и маловодие, дали заради бракониери или просто не държащи риба), пълно разочарование, реших да заложа на сигурно и да се понамрена на река Джерман.


За това в събота ден преди суперклетката от бури, светкавици и проливни дъждове да ни гостува се трапосах на познатото ми от миналогодишното идване място.


Този път се настаних в дясно от него под сенчесто дърво, където някой работлив колега се бе постарал да оформи в достъпна площадка за ексремни преживявания.


Аз от своя страна извадих лозарските, ножици неотменна част от оборудването ми в последно време и дооформих, като майстор коафьор всички клонки на върбата, които биха ми пречили на риболова.


Накрая доволен от постигнатото седнах на сянка, заметнах и мренеяда 2017 стартира веднага с първата черногърба хубавица.


Тази река е просто уникална със запасите си от черна мряна и нада ли има в радиус от 100-тина км. около София друга такава.


Мренчока се надпреварваше за стръвта и вземаше толкова мощно, че ударите му си бяха направо пръчкоизмъкващи, а това си е гарантирано на макс удоволствие.


Една от рибките успя да се закачи в клечка близо до брега и се наложе да бърникам с кепа да я освободя.


Така за пръв път в риболовната си кариера успях да извядя риба с кепа, която в крайна сметка висеше извън него.




Някъде към 15ч. дали защото поизлових месното население на вира или просто рибите
решика, че е време за следобедна сиеста, кълванетата значително се разредиха.


Привечер имаше периоди на бурни удари и последващо затишие.


В крайна сметка успях пълноценно да наджерманосам риболовната си краста с мряна и реших да бия отбой.


Когато вдигнах живарника за да заснема улова ми направи впечатление, че мърдащите ребоци ми изглеждат някак си неестествено малко, спрямо пуснатите там от мен през деня.


Дори една много прилична мряна бе скоропостижно починала и приличаше на нахапана, от нея липсваха корема и гърдите, както се вижда от кадрите в клипчето.


В крайна сметка намерих на дъното на живарника две баяти дупки, които споредмен са направени от рак разбойник.


Нестига, че си е похапнал за моя сметка, но през тях са избягали горе долу половината от рибоците.


Майната й на рибата, ама ми е унищожил късметлийския живарник и ще трябва да си търся нов.

https://www.youtube.com/watch?v=qggUbgkufuk