Нестихващото ми желание да обикалям по нови и непознати за мен места в събота ме изстреля по земенският край, в който по една или друга причина никога не съм риболовствал.


Та решил, че е крайно време да видя прословутото дефиле на р. Струма и евентуално да топна ручейник във водите й след час и кусор се впуснах първо в обстойно проучване на река Траклянска малко преди вливането й , а после първо с малко питане, а след това по интуиция стигнах прекрасно място в началото на дефилето.


Колегите които заварих на място, кълняха ВЕЦ-а убиец построен на яз. Лобош, заради който според тях, водите на реката бяха пълноводни и някак си сранно сини.


Най-накрая към 12, 30 ч. избрах подходящо според мен място, цопнах стръвта на дъното и изпълнен с надежда зачаках екшъна.


След около два часа напразни надежди и съвсем спорадични, слаби почквания, се реших на отчаян ход, като пуснах и плувка в действие.


В крайна сметка това се оказа и вярното решение, защото поради някаква си нейна причина мрянката игнорираше стръвта на дъното, а макар и рядко вземаше на няколко сантиметра над него.
Риболова вървеше трудно и мудно, но пък природата наоколо, абсолютното спокойствие и хубавото време, гарнирани с очакването за активизиране на рибоците привечер, гарантираха приятното изкарване.


Тази идиля изведнъж се развали, когато към 17 часа, изневиделица над мен се струпаха тъмни буреносни облаци и започна да вали и гърми.


В този момент най-споменаваните хора от мен бяха всички топ анализатори на времето, коментиращи предния ден по всевъзможните телевизии, как времето в събота ще е по-прекрасно от когато и да е било.


След половин час престой на сигурно в колата, облаците изведнъж се пръснаха на различни посоки и бате Райко отново се ухили на небосклона.


Завърших безпоблемно деня и къде доволен, къде по-малко се залепих за габаритите на колата на един колега, който бе любезен да ме изведе навръщане до шосето за София.


Макар, че не направих рибоубиствен риболов и очакванията бяха по-големи от действителността, мисля, че си заслужава отново да посетя някой път това дефиле, защото красотата и девственоста му привличат като магнит душата на човек израснал и живеещ сред бетон и павета пък били те и жълти.

https://www.youtube.com/watch?v=-1_t1xafz9o