Как се приготвихме за риболов на мряна по река Джубрена край село Яхиново:
- Мястото е с координати:
42.285311, 23.133438
- Метод на риболов
на плувка 1 гр. с директна петица
- Захранка
няма
- Стръв
бял червей, земен червей
- Особености
вира на ВЕЦ Яхиново
- Резултат
отличен – мряна и клен
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вРека Джубрена е вторият по-голям приток, който заедно с рекаТополница се влива в началото на Дупница в малката там рекичка Джерман.
https://www.youtube.com/watch?v=GFQxHvI033g
Събрани в едно водите на трите оформят вече сравнително голяма река, която кой знай защо отново се нарича Джерман, вливаща се в Струма до Бобошево.
До тук добре – Уикипедия си е свършила отлично работата, но нищо не казва по въпроса има ли нещо с хриле и перки в тази малка рекичка.
Преди може би две години млад колега от село Крайници ме информира за негов погром над местните мренки и това възбуди любопитството ми.
Освен това след като си казал веднъж А, трябва да кажеш и Б или след като вече изследвах реките Тополница и Джерман, за собствено успокоение трябваше да
топна въдица и в тази рекичка, па ако ще и да загубя един ден напразно.
В началото на лятото се поразходих по нея и малко се поотчаях
Плитка, маловодна, тясна и безвирна, там където се събираше с Тополница – мръсна и тинеста, а по храсталака по бреговете й, следите на нашенското възпитание и мироглед.
Найлони, хартии, парцали, пластмасови шишета, нахвърлени тухли и боклуци – мила родна картинка.
Реших да потърся „помощ от приятел” и да попитам някой местен колега от село Яхинево.
Пътя ме откара точно до казанката на селото, където дегустиращи първака колеги бяха доволно отзивчиви и ми препоръчаха вира при ВЕЦ-а, но евентуално когато не работи, защото сега идва студена вода от планината по тръбите и нищо няма да хвана.
Обръщам се към агенция Митници – сакън да не тръгнете да пипате местния казан.
Напълно легален си е и хората не крият нищо – дори ми казаха къде да търся рибата, а като гледах как са заседнали, едва ли нещо щеше да стигне до свободния пазар.
Та в неделята на 23 септември, позадоволен от риболовни емоции от морето и Елешница, реших, че мога да рискувам капото и да се пробвам на ВЕЦ Яхинево.
Първото ми впечатление бе, че вира е по-скоро гьол без никакво течение и всичко друго, но не и място което може да държи мренчок.
Ама така или иначе вече съм дошъл, що пък да не пробвам.
И изненада – верно мрянка на полутежко без въобще да има течение.
Колкото и да съм привърженик на този метод, все пак ми е останал някои и друг грам здрав разум, та мръднах няколко метра в страни и сложих плувката.
И стана тя каквато стана.
Като се заредиха мренки, мренчоци и мренища та да се отрепераш.
Кеф, кеф, кеф и то на бял.
Няма пръскачи, няма дребосъци само сериозни риби.
Сега да предопредя евентуални мераклии заиграващи се с ток, парашути и мрежи.
Рибата се крие под една голяма плоча, не знам дали е каменна или част от шлюза, но е доста голяма и невъзможно да я изкарате от там, ако я уплашите.
По изоставения железопътен мост до вира често преминават хора.
Над главите ви ще лаят като откачени две големи и злобни кучета, които съвсем случайно може да се откъснат и ви споходят.
Пазача на юзината си е денонощно там и ме бе наблюдавал през целия риболов дори накрая си поговорихме.
Така, че телефона на ИАРА му е под ръка, а също и на местните млади бабаити, които биха реагирали много по-бързо.
Кучетата също са под негов контрол, така че помислете заслужава ли си риска да ядете бой, да ви нахапят до кръв и накрая да отнесете и глоба.
Виж ако обаче си нормален пръчконосец и коректен спортист рибар – няма проблем.
Всичко вървеше като по часовник.
Време прекрасно, рибата гладна и лакома.
От време на време имаше малко затишие при което подавах плувката от центъра към лявото крило или обратно и след малко удър.
Както се оказа интерес към белия прояви и клена, като един негов много добър представител си премери силите с мен.
По-късно имаше още един подобен индивид, но не успях да го заснема.
Имах и едно късане на нещо доста едро, което директно заби под камъните.
Най-вероятно бе „мрено ди тути мрени” демек „баш мрената” в превод от италиянски .
Накрая мракът направи блицкриг и докато се усетя, стана тъмно.
Наложи се да прибирам на фенерчето от телефона, но пък голяма работа.
Удоволствието бе на макс, а късмета ми не ме бе изоставил още.
Този месец септември уми очите на цялата 2018 година и май ще почна да съжалявам като наближи 31 декември.
Като се има предвид, че идват най-риболовните месеци навръщане се чудех какво ли още ме очаква в близко бъдеще.