Река Джубрена е вторият по-голям приток, който заедно с рекаТополница се влива в началото на Дупница в малката там рекичка Джерман.


Събрани в едно водите на трите оформят вече сравнително голяма река, която кой знай защо отново се нарича Джерман, вливаща се в Струма до Бобошево.


До тук добре – Уикипедия си е свършила отлично работата, но нищо не казва по въпроса има ли нещо с хриле и перки в тази малка рекичка.


Преди може би две години млад колега от село Крайници ме информира за негов погром над местните мренки и това възбуди любопитството ми.


Освен това след като си казал веднъж А, трябва да кажеш и Б или след като вече изследвах реките Тополница и Джерман, за собствено успокоение трябваше да
топна въдица и в тази рекичка, па ако ще и да загубя един ден напразно.


В началото на лятото се поразходих по нея и малко се поотчаях


Плитка, маловодна, тясна и безвирна, там където се събираше с Тополница – мръсна и тинеста, а по храсталака по бреговете й, следите на нашенското възпитание и мироглед.


Найлони, хартии, парцали, пластмасови шишета, нахвърлени тухли и боклуци – мила родна картинка.


Реших да потърся „помощ от приятел” и да попитам някой местен колега от село Яхинево.


Пътя ме откара точно до казанката на селото, където дегустиращи първака колеги бяха доволно отзивчиви и ми препоръчаха вира при ВЕЦ-а, но евентуално когато не работи, защото сега идва студена вода от планината по тръбите и нищо няма да хвана.


Обръщам се към агенция Митници – сакън да не тръгнете да пипате местния казан.


Напълно легален си е и хората не крият нищо – дори ми казаха къде да търся рибата, а като гледах как са заседнали, едва ли нещо щеше да стигне до свободния пазар.


Та в неделята на 23 септември, позадоволен от риболовни емоции от морето и Елешница, реших, че мога да рискувам капото и да се пробвам на ВЕЦ Яхинево.


Първото ми впечатление бе, че вира е по-скоро гьол без никакво течение и всичко друго, но не и място което може да държи мренчок.


Ама така или иначе вече съм дошъл, що пък да не пробвам.


И изненада – верно мрянка на полутежко без въобще да има течение.


Колкото и да съм привърженик на този метод, все пак ми е останал някои и друг грам здрав разум, та мръднах няколко метра в страни и сложих плувката.


И стана тя каквато стана.


Като се заредиха мренки, мренчоци и мренища та да се отрепераш.


Кеф, кеф, кеф и то на бял.


Няма пръскачи, няма дребосъци само сериозни риби.


Сега да предопредя евентуални мераклии заиграващи се с ток, парашути и мрежи.


Рибата се крие под една голяма плоча, не знам дали е каменна или част от шлюза, но е доста голяма и невъзможно да я изкарате от там, ако я уплашите.


По изоставения железопътен мост до вира често преминават хора.

Над главите ви ще лаят като откачени две големи и злобни кучета, които съвсем случайно може да се откъснат и ви споходят.


Пазача на юзината си е денонощно там и ме бе наблюдавал през целия риболов дори накрая си поговорихме.


Така, че телефона на ИАРА му е под ръка, а също и на местните млади бабаити, които биха реагирали много по-бързо.


Кучетата също са под негов контрол, така че помислете заслужава ли си риска да ядете бой, да ви нахапят до кръв и накрая да отнесете и глоба.


Виж ако обаче си нормален пръчконосец и коректен спортист рибар – няма проблем.
Всичко вървеше като по часовник.


Време прекрасно, рибата гладна и лакома.


От време на време имаше малко затишие при което подавах плувката от центъра към лявото крило или обратно и след малко удър.


Както се оказа интерес към белия прояви и клена, като един негов много добър представител си премери силите с мен.


По-късно имаше още един подобен индивид, но не успях да го заснема.


Имах и едно късане на нещо доста едро, което директно заби под камъните.

Най-вероятно бе „мрено ди тути мрени” демек „баш мрената” в превод от италиянски .


Накрая мракът направи блицкриг и докато се усетя, стана тъмно.


Наложи се да прибирам на фенерчето от телефона, но пък голяма работа.


Удоволствието бе на макс, а късмета ми не ме бе изоставил още.


Този месец септември уми очите на цялата 2018 година и май ще почна да съжалявам като наближи 31 декември.


Като се има предвид, че идват най-риболовните месеци навръщане се чудех какво ли още ме очаква в близко бъдеще.

https://www.youtube.com/watch?v=GFQxHvI033g