Споделете и Вашите впечатления за мястото като участвате в анкета от тук.

Първият месец от всяка година го свързвам винаги с най-активното време за риболов на клен.


Тогава всички други атрактивни риби за всеки любител на плувката и директния телескоп с лична карта издадена от МВР – София, са или сън засънили, или в забранен за ловене период или на разстояние по-голямо от 100 км. от града на адресната им регистрация.


Така, че единственият начин за що годе отреперващи емоции за няколкото часа прекарани по близка река е огъването до счупване на телескопа от някой едър представител от фамилия клендаци.


Ето защо в моя риболовен календар първият месец от годината е отбелязан като месец КЛЕНОАРИ


Тая неделя пришпорих бабичката към Враждебна с намерението да поразмятам тоягата на река Искър зад трите седмици.


Между друото някой ден ще трябва да снимам колегите наклякали около дупки в леда на това гьолче, убедени в собственото си безсмъртие и да я покажа на жената, та най-накрая да разбере, че се е омъжила за човек с желязна логика и здрав разум и да престане да ми лепи епитета „ненормален”, когато навън температурите са много миносови, а аз съм поел на риба.


В началото на 2019 направих един излет тук, който и до сега не знам как да класифицирам.


Дали като успешин или като провал, защото успях да хвана два клена единия от които доста приличен, но три други ме победиха и кой си замина с кукичка, кой се размина само с уплахата от убождането, в крайна сметка успеваемостта ми бе на критичния минимум.


Имаше тръпка и доволно удари за сезона, но разочаровянията бяха тежки защото си личеше, че рибите бяха много сериозни бойци.


Някъде към 12 часа вече се бях натъкъмил на мястото от миналия риболов и потривайки ръце в очакване на повторение на екшъна от миналия път, не изпусках плувката от поглед дори като си палех циарата.


Нещата обаче взеха да замирисват на провал, когато до 15 часа нямах пипане нито на плувката, нито на полутежкото с което я замених уморен от непрестанно прехвърляне.


Тогава реших да сменя мястото и с голям зор и подозрение, че нещо ще се промени, мръднах педесет метра нагоре по реката и чучнах на значително по-плитко място с идеята да ги търся на полутежко под едно дърво с коренища във водата.


След час леки попипвания и слаби индикации от заинтересувани дребосъци последва мощен удър и един хубавец се закачи на куката.


Докато го вадех успя да усучу влакното с гръдната си перка и се наложи да го вадя на на пенджуек, та се поозорих допълнително.


В крайна сметка успях да сефтосам новата мрежичка на кепа, която си направих от стария живарник, дето един непрокопсан рак успя да ми го съсипе.


Даже си направих и още една нова глава за кепа от него ползвайки горната му част с чупещо се рамо, благодарение на което ваденето от по-висок бряг ще е доста по-лесно, защото предварително ще мога да си наглася ъгъла спрямо водната повърност.


Не се минаха и десет минути когато отново последва удър.


След кратка борба нещата от миналия рибилов се повториха и рибока се откачи.


Към 17, 30 ч. още един си замина с стръвта и на мен взе да ми причернява не само от настъпващия мрак, но и от яд.


Все пак до 18 ч. извадих още един не толкова представителен екземпляр, но вече бе толкова тъмно, че на камерата нищо не си личи.
Трудно и тегаво почва тая година и ако е вярна поговорката, че деня си личи от сутринта, яво ме чакат доста разочаровяния през нея.


Дали щото си смених табиета, първите ми риболови за годината да са по река Блато, или просто късмета ми си седи вкъщи на топло, нямам идея.


Все пак като за кленоари имах доста удари и това донякъде е оптимистично.


Явно през тази седмица ще трябва да тренирам вкъщи засечки с плавни движения, та да счупя каръка и се отърва от синдрома на „изпуснатата риба”.

https://www.youtube.com/watch?v=hCQOxMDfelk