Риболов по река Буновска – край на сезона за водоеми до 500 м.

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по река Буновска до село Смолско:

  1. Мястото е с координати:

    42.623202, 24.000283

  2. Метод на риболов

    на полутежко с директна петица и оливетка 12 гр.

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей, торен червей

  5. Особености

    едрата мряна започна да кълве към 16 ч.

  6. Резултат

    отличен – доволно количество едра черна мряна

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

В съботата цял ден се колебаех, къде аджеба на другия ден да затапя сезона за водоеми до 500 м. надморска височина, когато реших да проверя информационния бюлетин за нивото на реките и риболова по тях в Средногорския риболовен окръг, издаван от носещия постоянно бойно дежурство по въпроса – Цецо от Белопопци.
 
След обстоен анализ по телефона за ниво, замътеност, раздвижване на рибата и още допълнителни оперативно-тактически данни, зарът бе хвърлен и река Буновска до разклона за Смолско, щеше да има честта да ми домакинства в неделята.
 
Имах още една причина да избера едно сравнително по-дълго пътуване, за да изпробвам как ще се държи баба Наста, след циркаджилъка, който ми направи миналата събота в Гурмазово и настъпилите животоспасяващи ремонти в газо-преносната й система.
 
За тези които са гледали клипчето във Фейсбук страницата ни и са наясно за какво иде реч, ще спомена, че въпреки заклеването в Библията на газ майсторите, че вече е безопасно да пуша в колата, успях с огромна воля и най-вече шубе, да се въздържа от вредния навик докато шофирах и на отиване и на връщане.
 
Както се казва за един бит, двама небити дават.
 
Ако искам да откажа цигарите, явно не трябва да слизам от бабичката поне месец и кусур.
 
Та някъде около 11 ч. безаварийно пристигнах на реката, като през целия път непрекъснато анализирах всеки подозрителен шум и газовия състав на въздуха около мен за странна миризма на развалени яйца.
 
Обмислях също и зародилата се в мен идея за стартъп компания занимаваща се с превоз на западноевропейски туристи, търсещи силни усещания по пътищата на България.
 
Не можех да реша кой от няколкото слогана, които ми се въртяха в главата ще е най-подходящ.
 
Дали да е „Ние можем да ви закараме навсякъде на този или онзи свят!”  или „Опитай тръпката на евентуалното ти последно пътуване в живота!” или най-ясният от тях „Повози се на колата с метана, мечтата на талибана!”.
 
Съмнява ме обаче, че ще ми отпуснат средства от еврофондовете за стартиране на бизнеса, защото е високо-рисков, макар, че ще е доста доходен с цена на място, близка до цената на място в космическия туризъм.
 
След половин час натъкъмване на вирчето наречено от мен и Цецо „Плочите”, заметнах и зачаках с нетърпение първото почукване.
 
Бях дошъл с най-голямата кошница очаквания и нямаше да я напълня, ако на две минути не вадех риба.
 
Нещата не започнаха по-начина, който си представях и след половинчасово бездействие на индикаторчето, време през което кошницата сви размерите си до минимален размер, най-накрая регистрирах първата уловена мрянка в училищна възраст, явно излязла да закуси в голямото междучасие.
 
Заредиха се нейни връстнички и познатата игра хвани, откачи и  пусни.
 
Заради спецификата на мястото се наложи да изградя три пирамиди от камъни, на които да подпирам пръчката си, като всяка от тях сама по себе си бе мистерия на баланса и доказателство, че гравитацията е победима.
 
Особено се гордея със средната, която според мен е недостижим връх в скулптурата и авангардизма и ще е основен експонат, в който и да е музей на съвременното изкуство по света, разбира се ако успея да я сглобя отново, в което силно се съмнявам.
 
Толкова съм възхитен от строителните си умения, че съм готов да предоставя проекти и футуристични възгледи на така нашумялата у нас в последно време строителна фирма, само срещу отстъпка от 1600 евро на квадрат и самостоятелен асансьор до килера с риболовните ми такъми.
 
Иначе нещата както казах се случваха мудно и маломерно, докато не стана 16 ч. и родителите не дойдоха да преберат децата си от училище.
 
Тогава започна истинското кълване и размера на рибите стана повече от приличен, че чак до бабаджанка.
 
Дори на отсрещния бряг в пръчката ми се бе загледала една дива котка с размер на лудогорско гонче и лакомо се облизваше на всяка извадена риба.
 
За първи път имам среща с този животински вид и добре, че бе на другия бряг, защото иначе определено би ме притеснила сериозно.
 
В  крайна сметка видя някаква катерица и тръгна след нея в гъсталака, изоставайки мечтата си за рибна вечеря за по-добри дни.
 
До 19, 30 ч. мряната пипаше доста добре и кошницата отново нарастна на максимални очаквания.
 
За съжаление точно тогава рибата отказа да се храни като по команда и въпреки упорството ми до 20 ч. нищо не пипна повече.
 
Събрах такъма  и доволен от риболова за деня се ориентирах към прибиране.
 
Заради собствената ми забраната да пуша в колата, бях одумкал кутия и кусур по време на риболова и бях позадоволил никотиновия глад, та спокойно издържах до вкъщи.
 
Сега за следващия път, най-вероятно ще смекча заповедта или ще я отменя напълно, но това ще е най-рано следващия уикенд, ако не ме хванат лудите и не отида на риба през седмицата.
 
Както се казва „Всяко чудо за три дни”!
 

https://youtu.be/3RHh36jH2to
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София