Как се приготвихме за риболов на Войнишкото езеро и река Драговищица:
- Мястото е с координати:
42.334246, 23.240752 и 42.369269, 22.707901
- Метод на риболов
на херабуна и полутежко с директна петица
- Захранка
бял червеи
- Стръв
теста, ручейник, бял червей
- Особености
на езерото много дребосък, на реката единични риби
- Резултат
добър – няколко килограма дребни каракуди, слаб на реката – 4 мрени и една пъстърва
- Обща оценка на излетите от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
7
Последвайте ни още вНай-обичам, когато правя клипче за места, които са световно неизвестни или сравнително рядко посещавани и са ми кажи речи за сефте излетите по тях.
https://youtu.be/tmLVCAMY-8c
И тъй като и на двете места, които посетих в събота заедно с Павката, а в неделята сам риболовите по тях са за по половин клипче, реших да ги обединя в едно, та хем да се получи нещо по-интересно, хем да има за всеки вкус.
За тези колеги, които търсят емоцията с големи риби в стоящи води е първата част, а именно „Войнишкото езеро” близо до село Крайници Дупнишко, а за мераклиите на речни подвизи с красиви панорами и дебели сенки е втората част река Драговищица при село Шишковци.
Та така в съботата се поведох по акъла на Павката да минем за Сапарева баня през Бистрица и Железница та щях да получа морска болест от клатушкането по безкрайните завой.
Не стига това, ами после се друсахме през 7 километровия черен път, който заради новопостроения фотоволтаичен парк над езерото е изравнен и насипан с дребни остри камъчета, та за една бройка да си глътна откачилите се кастанети.
В края на краищата пристигнахме благополучно и както очаквах бяхме единствените откачалки решили се на такъв подвиг.
Това езерце го открихме преди две години съвсем случайно и много ни хареса, но от тогава до него ден все се офлянквахме докато се решим отново да го посетим.
Нещата малко се бяха попроменили, защото на склона над езерото е построен бая голям фотоволтаичен парк и пътя както казах е изравнен и насипан с остра сипица.
Докато аз се натуткам с такъма Павката вече беше заскубал дребни каракудки и перки.
При мен първоначално нямаше пипане на самото дъно, но след като вдигнах 10-тина см. над него започна същия терор от дребосъци дето веднага бандитстваха на тестото.
Дали това ме отпусна или просто ми се струваше невероятно голяма риба да посегне в началото на риболова, тъй като по някакъв неписан закон такива екшъни обикновено се случват в края му, но някак си разсеяно засякох едно от кълванетата и усетих нещо по едро, което се оплете в някакви водорасли и се откачи.
Това предупреждение на съдбата не го възприех насериозно и отново засякох отпуснато следващото кълване, а убоденото нещо под водата едва не ми изскубна тоягата от ръцете.
И като се започна едно разхождане, а на ляво, а на дясно.
Едно отреперване на горни и долни крайници, едно полазване на барабинци по гърба и тила, абе кеф голям.
Тоя път реших да не правя грешката от Братушково и се изправих, ама пусто мартинките от емоция омекнали та едва ме държат.
Павката разпънал кепа в готовност да гребне разбойника и всичко е като по учебник.
И таман го докарах до брега и а,а да го гребнем и само чух познатия звук дето ти къса сърцето и резултата обикновено е счупена въдица и избягала риба.
Все пак имахме още един шанс да приключим поне с извадена риба, защото поне тоя път успяхме да хванем влакното на което все още беше закачен шарковеца, но съдбата реши, че е достатъчно да си прибера счупения връх и линията с плувката, но без куките и рибата.
Хич не й върви на тази въдица с шараните, това и е третото чупене.
Както се казва мечка се бори до три пъти и следващия път или ще отида с тежката 6Н тояга или ще процедирам съвсем по китайски, изтегляйки се назад с въдица под ъгъл не по-голям от 70 градуса.
Но това обикновено изисква и помощ от колега с кепчето.
Независимо от провалите с шарковците искам да споделя една статистика, която показва ефективността на херабуната при риболов на шаран.
Много години преди да започна с този метод, нямах никаква емоция с тази риба при риболов на плувка по дивите водоеми в Софийска област.
Сега в рамките на година горе долу ми се случва за втори път на див водоем и веднъж на арендуван.
За мен това говори за възможностите, които този метод, а също и индикаторчетата предоставят за такива емоции.
След този екшън обнадежден от ранното му случване си мислех, че ще имам и втори шанс до края на риболова, но явно пилето на късмета кацва само веднъж на рамото, така че дребосъка се побърка и въобще не даваше шанс на стръвта да стигне до предпазливите едри рибоци.
А че там има такива, няма съмнение, защото един едър може би толстолоб се разходи предизвикателно пред въдиците ни, фиксирайки ни пренебрежително.
Сега няколко думи за статута на това гьолче.
Никъде няма табелка да е частно и риболова да е забранен.
Но по думите на един от пазачите на фотоволтаичния парк, някакви момчета от селото били купили черешовите градини до него и може би и него.
Два часа преди да си тръгнем от селото дойдоха двама колеги, които не знаеха той да е арендуван, а черешовите градини били не купени, а взети под наем.
Така че, ако е с друг статут от свободен, нека арендатора тури табелка за яснота и да не ни се сърди, защото всички риби сме си ги върнали в гьола.
А иначе сигурно направихме по няколко килограма дребосък, но това е малка утеха за счупената тояга и изпуснатия едър шарковец.
На връщане аз си бих камшика през Дупница и магистралата, а Павката упорито и мазохистично реши отново да славомира през завоите.
…
На другия ден в неделя си бях навил на пръста да замрена по река Драговищица, която отдавна си бях заплюл за посещение.
Даже преди две седмици се разходих до нея в землището на село Шишковци и след двучасово лутане в амазонската й джунгла открих страхотно място с великолепно вирче и гъста сянка.
За съжаление обаче резултата от него риболов беше кошмарен, маса пръскачи, две що годе прилични кленчета, един пръчкоотнасящ ялов удар и никаква мрянка.
Тъй като съм от хората за които няма начин, да няма начин в неделята отново поех към Кюстендил и Шишковци, убеден, че ако не друго, то поне ще се насладя на самотата сред великолепната природа.
И тъй като пенсионерския сънчо при мен идва по първи петли, а необходимостта от сън макар и кратък е все пак задължителна, поех към 12 ч. на обед към набелязаната дестинация.
Между другото в Кюстендилско има още няколко реки, които са от голям интерес за мен, но кога ще им дойде времето е друг въпрос.
Та разгеле към 13 и кусур без никакво бавене в търсене на место се тропосах на вече познатото ми такова и след бързо натакъмване заметнах мреноубийката „Хрни къща”.
В интерес на истината водата бе спаднала с около двадесет см. от предишното ми идване и избистрила до пълна прозрачност, та вирчето вече не изглеждаше особено перспективно, защото дъното му се виждаше навсякъде.
Тъй като знаех каква мъка бе да го открия него и каква гъста непроходима растителност е по бреговете на реката, заседнах на указаното място, пък каквото сабя покаже.
Нямаше и минута от замятането и след не особено силно кълване засякох и първото мренче увисна на куката.
След това направих нещо, което изключително рядко, дори почти никога не правя.
Вкарах в играта няколко шепи бял червей с идеята да концентрирам рибешкото население пред мен.
Какво стана, дали ги прехраних, дали бавното течение все пак отнесе червеите доста далеч от обсега на въдицата, не знам.
Факт е че рибите изчезнаха, включително и пръскача и се наложи доста дълго време да чакам за втората мрянка, която взе не на ручейник, а на бял.
И тъй като бях инвестирал в триста грама черволяци, ща не ща реших да храня по малко па дано привлека рибоците към мен.
Така де, нямаше да си нося захранката вкъщи я.
След още час без нещо запомнящо се най-накрая хубав удар и едно пъстърве се олензи насреща ми.
Дори реката да не беше в режим хвани, пусни за пъстървите в нея, отново бих я пуснал, защото най-малкото нямаше необходимите сантиметри за тигана.
Само че сръчните ми пръсти по някакъв начин я изтърваха при откачането и рибето цопна във водата оплело се от външната страна на живарника и обелило корем.
Та се наложи да балансирам, като поганец по греду по брега за да не падна във водата и да го пусна в по-дълбоки води.
След тридесет секунди го видях, че се оправи и изчезна във вира, надявам се с поуката, че лакомията е грях и трябва да се внимава с лесната манджа.
Следващата рибка с която се запознахме отблизо се оказа кротушка и съвсем бях събрал такъма към 18,30 ч., ако веднага след нея не извадих хубав мренчок.
Това ме накара да остана до 20 ч. и да хвана още една добра мрянка.
Имах и няколко гелета, както и едно, две усетени убождания, но истината е че очаквах много повече от тази река.
Дали ги прехраних, дали течението отнесе далече червеите или пък рибата стоеше в Струма на около няколкостотин метра по-надолу, но рибите бяха единични и случайни, а не нормално мренско ято и в дълъг период въобще не се хранеха или просто ги бе хванала липсата..
Дори досадния пръскач, го нямаше и по едно време взех да съжалявам за това.
Все пак като има подскачане на индикаторчето при явни почуквания надеждата остава жива, че може да е и друга риба, а когато всичко заспи и само прехвърляш безуспешно на различни места, нещата доскучават.
В 20 ч. подгоних обратно към вкъщи понапеклия се цял следобед на слънце граф Дракула, защото ни чакаше Конявската планина със завойте си и вече на тези години предпочитам да ги мина на светло, а и нямаше смисъл да оставам до тъмно за още някоя и друга единична мрянка.
Все пак реката е прекрасна и със сигурност си заслужава още посещения, но определено си трябва познаване на дашните и удобни вирове, както и не малка доза късмет!