Най-накрая времето се отзими малко и в неделя тропическа жега от 10 положителни градуса обхвана страната.


За сметка на това обаче черните пътища около реките се превърнаха в онова което руснаците наричат „разпутица – мокра и лепкава кал” и всички опити за достигане на дадено място с колата, биха се превърнали в рисковано начинание с фатален край.


За това реших да навестя Сливнишката река около моста в село Петърч и да пробвам дали в менюто на тамошния клен влиза изисканото ястие от жълъдови червей.


Реката се е променила много за една година, след намесата на багери и друга земекопна техника.


Дърветата са изчистени из корен, а коритото й при моста е разширено поне три пъти от първоначалното.


За съжаление там е твърде плитко за сериозен риболов, за това се ориентирах на чудесно вирче на около 50-тина метра по-надолу.


Началото бе повече от обнадеждаващо защото след 10-тина минути първото кленче за деня хареса манджата и дойде да си поръча допълнително.


Е, размера му бе на половина от кленовете по Лесновската река, но имаше време и те да дойдат.


Второ хвърляне и друг представител на вида дойде да си плати сметката.


Разочароващо беше, че грамовете му бяха с около стотина по-малко от предишния, но все пак създаде емоция.


После се заредиха отделни несериозни почуквания и безуспешни засечки и времето си минаваше в шеги и закачки между мен и рибоците.


Някъде към 16 ч. реката взе да дига и осъзнах, че ако остана на същото място ще съм до глезени въвъ вода.


За това мръднах на около пет метра напред и приседнах на една бабуна на брега, гарантираща ми сухи чорапи на връщане.


Новото място веднага се отчете с един клен съученик на първия и надеждата за по-едри екземпляри отново припламна в мен.


Вместо това следващия се оказа по-малък и макар и мерен се плачеше за директно пускане.


Реших да чакам до тъмно, знаейки, че като стана невидим в сумрака може да излъжа някоя бабаджанка.


Но това така и не се случи.
Вместо класна риба последното кленче беше аналог на предишното.


В крайна сметка приключих риболова с един тиган риба и ако разчитах на вечеря с нея щях да си легна сит.


Поразглезен от хубавите рибоци от последните излети по Блато и Лесновската река, този излет ми дойде малко отрезвяващо, защото ми напомни, че не всеки път човек може да улови сериозни екземпляри и трябва да е благодарен и на по-дребна риба, щом е имал доволно кълванета и е дишал свеж въздух сред природата.

https://www.youtube.com/watch?v=rRVEulXj4qE